Ражда се зората с новия ден, прогонва тъмнината в уморен сънен плен. Ражда се детето в зряла любов, с първи вик в небето вижда кръста нов Един живот не стига. С болка и зов. Един живот не стига. Изтича като пясък, погълнат от бурното море и се преражда вечно с крясък, не може да умре Раждаш се отново, вече си друг. Вчера бил си някъде, а днеска си тук. Ражда се доброто – плод на зряла любов. С първи вик в небето вижда кръста нов. Един живот не стига С болка и зов Един живот не стига Заглъхва като вик, погълнат от бурното море И ураганите дори за миг не може той да спре Заглъхва като миг, погълнат от бурното море И като мъдър стар магьосник в миг превръща се в дете Пълен с любов един живот не стига.
Заглъхва като миг, погълнат от бурното море и като мъдър стар магьосник в миг превръща се в дете Един живот не стига
