Случайна среща във жената бяла
учителката своя аз познах.
Отмина ме, не беше ме познала,
затичах се, извиках и я спрях.
Представих си я хубава и млада,
с коси от злато, във учебен час –
и ако днес е бяла безпощадно,
то тя е побелявала от нас.
Прости ми прегрешенията много
и болките от другите и мен!
Ти хора ни направи със тревоги.
Учителко, любима, Добър ден!
Снегът в косите падал е неволен,
но аз не вярвам, че е сняг това,
а все си мисля кръг е ореолен.
Учителко, целувам ти ръка!
Прости ми, прости ми,
прегрешенията и болките от другите и мен!
Ти хора ни направи.
Учителко, любима, Добър ден!
Случайна среща във жената бяла
учителката своя аз познах.
Отмина ме, не беше ме познала,
затичах се, извиках и я спрях.
Снегът в косите падал е неволен,
но аз не вярвам, че е сняг това,
а все си мисля кръг е ореолен.
Учителко, целувам ти ръка!
Прости ми, прости ми,
прегрешенията и болките от другите и мен!
Ти хора ни направи.
Учителко, любима, Добър ден!
